Излизам пак от вкъщи
и виждам заснежения пейзаж.
Днес е време за разходка,
навън е като в мираж.
Отварям портата студена,
пристъпвам бавно аз.
Тръгвам по улицата заледена
и те виждам в този час.
Ето те отново!
Усмихнато е твоето лице.
Поглеждам пак надолу,
щуро бие моето сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up