Излизам пак от вкъщи

и виждам заснежения пейзаж.

Днес е време за разходка,

навън е като в мираж.

Отварям портата студена,

пристъпвам бавно аз.

Тръгвам по улицата заледена

и те виждам в този час.

Ето те отново!

Усмихнато е твоето лице.

Поглеждам пак надолу,

щуро бие моето сърце.

И дума не обелвам -

отминавам те без звук.

Обръщам се след тебе -

пак те срещнах тук.

Аз крача бавно,

тъй неспокойно е моето сърце.

Сякаш душата ми след теб полита,

полита  като мъничко перце.