Ще преобърна всичко в теб, когато
във мене пламне онзи огън вечен.
Душата ти ще взема, всичко свято,
във този миг, навярно неизбежен.
И всички чувства в тебе ще изпия
с онази неуморна, дива жажда.
Ще ти прошепна, няма да го крия:
във огън всичко хубаво се ражда.
Но твоя е вината за това, че
ти клечката кибрит към мен поднесе.
Аз вече мога да огрея здрача...
Но и на светло пътят не е лесен.