Конят ѝ лъскав вързопче люлее,
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани,
почвата още е рохка трошлива,
дето си стъпвал там тя пропадна,
смърт си поиска много красива.
Тук в планината черна се скита.
Както в утроба мрака я варди.
Твойта Мария, за нея ли питаш?
Няма я синко, от вчера я няма.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up