научете ме,  госпожице, да чета
научи ме, госпожице , да пиша
за да мога величествено да изкалиграфиша
онова нещо, на което му викат, обичта 

и аз ще стана ненадминат учен
любовните атоми ще разбера
трактат невиждан ще запиша
за силата на туй, от което губиш си ума

физиката ще обърна с краката на горе
математиката ще разтегна като безкраен локум
тъмната материя ще ми проговори
за да знам, как да те гушна, когато на вън е невиждан гръм

От старите книги праха ще изям
дървените философи ще разбия с плам
бъдещото ще туря в малкия си джоб
за да те преоткривам микроб по микроб

О чите ти , чрез които цветен е деня
Б уквите, чрез които се опознаваме в света
И зкуството , което с мен твориш 
Ч увството докато те гледам как спиш
А ксиомата, която се доказва с мъничките нещица
М олекулата, чрез която ще съм до теб през вечността
 
Т еоремата, без която сърцето ми не пее
Е клиптиката, по която слънцето за нас ще грее