Aug 16, 2008, 5:34 PM

* * * 

  Poetry
789 0 3
Есента, къдрава и чернокоса,
простира златните листа по пътя.
С ухание на зрели ябълки
всеки свързва нежния й дъх.
Гласът й - капка мед
в кристално чист поток.
Ръцете - полъх на отлитащ щъркел.
В очите - сиви като плачещ облак -
блестят искри от гаснещото слънце.
Но аз не мога да й се зарадвам - зная,
че когато отстъпи дървената хижа
на своята сестра студена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??