След многото отминали лета,
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа,
крещяща срещу всекиго и всичко.
Преди това не можех да заспя
и чувствах се и тъжна, и самичка.
Дори не мисля вече за това,
щастлива съм с живота, който имам.
Ще се превърна някой ден в трева
и тя ще пази спомен с мойто име. ...