А можех да излъжа, че те няма

в картините, които сам рисувах,

далечна болка, че си, едва преминала

през океана ми с пиратски кораб.

Да бе мечта, не би ми досвидяло

да ти дарявам капчици от моето

достойнство,

а ти бе огън, от вятъра разнесен,

опожари вълните на моето бъдеще.

Как исках да достигна до косите ти,

за миг единствено да вкуся аромата

на тази, дето съм я имал и наяве

и някъде в мечтите нарисувана...

... Но аз отвръщах поглед от картините ти

като дете, изплашено от призрак,

не исках да съм толкова обичана -

не огън бях, а вятърът, разнесъл го

 наоколо...

И нивга не посмях да ти поискам

залък от честта на твоето майсторство.

И не страхът, че съм обсебена, прегърна ме,

а този, дето питаше с какво да ти отвърна.

Аз исках само да ме притежаваш

за няколко секунди вечност,

не съм била жената нарисувана,

затуй отминах -

не, нямах право да те приближавам,

отидох си,

за да ме помниш вечно...