И лъжата падна в пропастта,

глътка преглъщам от глупостта.

И ти си сляп - не виждаш нищо.

А аз глупачка-глуха не чувам нищо.

Голото ти тяло, пак до мен.

Пое сълзите ми, бельото ми коприна.

Тръгна ли, ще дойдеш - ти си в плен.

Искаш емоция ? Усети моята зима.

Лъжи и спомени двулики, 

с тях и белези, тялото, душата ми покрити.

Непостоянство в твоите разкази,

давай нова версия измисли.

Пак замина, разделени..

Заедно сме във това

Знам, сезонът ми отмина

Пристрастена съм към тази отрова.

Но знай, Светлината щом погълне Нас,

аз ще пригасявам фас.

Димът в стаята и мътен,

като разсъдъка ми затънтен.

Чакаш влака, а аз пиша

всяка част от мен по теб.

Музиката екстра, той въздиша.

Живеем на ръба - теб и мен.

Накъде отиваш с тези речи,

диалозите ни знам ще са вечни.

Будилникът ще звънне утре.

Цигарата изгоря, но димът е още вътре.

Живеем на ръба...

Уморени са животите ни..

Живеем на ръба...

Късаш дрехите ми...

Тялото ми е безформено, противно

Отричаш, но знам, че виждаш го.

В празнотата на мисловния процес,

се опитваш да постигнеш прогрес.

Пак, знаеш, там е - скръбта.

Ацетон помирисвам,

изгубена съм и го записвам.

Аз от мен самата се отказах.

Обич в очите ти забелязах.

А как да си я дам на мен ?

Питам теб, нали си джентълмен.

И коя бях преди...

И коя ще съм след..

Знаеш ли бягам, но няма напред ?

А накъде тогава?

Идвам пак - пристрастена 

към твоята отвара.

Любов..обич..страст..еуфория..нирвана,

имам ги аз, но няма ги Яна.

Вижда ги, разбира, но не ги чувства.

За нея времето е спряло или не съществува.

Залезът отмина, 

не успях..да го видя..

но знам че беше там,

утре мен ме няма, но тоя пак ще е над моя таван...