Аз помня стария локомотив.
Издигащ облаците пара.
Опушен, мазен, но красив.
Спираше на старата ни гара.
От влака слизаха мъже, жени.
Стиснали в ръце торбички мазни.
И рамене приведени. Какво ли им тежи?
А погледите уморени, празни...
Посрещахме там, нащия баща.
И майка ни със него. Бяха млади.
Рано тръгваха на сутринта.
Изливаха бетон. Строяха сгради. ...