От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина!
Дъждовна вечер...
капките дъжд някак си
предупредително чукат по стъклата!
Сама съм и някак си е
необичайно...
Нали?!
Теб те няма, а
аз съм будна...
и все така продължавам
да те чакам, за да
те прегърна!
Със шепота познат...
Обичам те!
© Симона Хаджиева All rights reserved.