Блясват последни искрици,

оглеждат се в огнена вечност...

танцуват в тишината частици

в промеждутъци изтерзана човечност.

Оглозгано до кости доверие,

стърже по черна врата,

а душата няма предверие,

намира утеха само в страстта.

Излята от кал самотата,

с кървящи длани рови пръстта,

гореща струйка търси отплата,

от дъжд се превръща в сълза.

Унило в своето безвремие,

сърцето златни блянове руши,

пропуснало отново своето спасение,

чака някой да го нарани.

Няма време, стрелките се пресичат,

блясват като метални шпаги в дуел,

и късно е да се научат да обичат,

всеки към своя пясъчен свят е поел!