* * *

Mar 30, 2012, 2:31 PM

Poetry » Love

861 0 0

Мозаечен въздух
от сивкави кристалчета,
в минало оплискани,
донесени в бледа реалност.
Отсреща е страшно,
отнето от прозрачно подобие
крехко, в своето сътворяване.
Не може да го докоснеш,
да прекосиш канарата,
надвиснала злобно в
двата края на съдбата.
Сънено, сякаш размазана ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works