Dream66 (Надя)
13 28
Mar 11, 2010, 2:42 PM

20 години по-късно... 

  Poetry » Love
1238 0 3

Не мога да намеря думите,

с които да разкажа болката.

Сърцето ми разбито е от бурите

и бягам, крия се от хората.

 

Да вярвам вече трудно е. Не искам

да бродя – скитница самотна,

да бъда ничия, и да съм лъгана.

Това е орис тъй тегобна...

 

Не ми разказвай приказки измислени.

Децата вече са пораснали.

Косите ми сребреят, но съм истинска.

А любовта ми бавно-бавно гасне.

 

11.03.2010

© Надя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??