20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей.
Сиви – тръгнаха дните – низ от тъпи Тv-сериали.
В тях отдавна не съм – и лирически даже, герой.
Ни жена! – ако седна на пейката – да ме погали.
Нито псе, със което да посрещаме изгрева с вой.
Цял ден пиша – или се наливам със тъпата бира.
И за хлебната сода се събуждам по Първи петли.
Честно казано, никак! – ама никак не ми се умира. ...