Mar 3, 2009, 8:04 PM
21 грама
Щом нещо започва, друго е свършило,
събитие някакво, гръбнака времеви прекършило,
и все се движиш, назад или напред,
в сбора от действия, наречен хаос, чакаш своя ред.
Да умреш, за да се преродиш
и нов опит да натрупаш, от живот пореден,
и все да се надяваш, че не е последен,
животи се редят до безкрайност,
зашити с тънки конци, нетрайност.
Различни формички време ни изграждат
и всеки ден ни мачкат или изглаждат,
по-лоши или по-добри ще ставаме,
вечно тук или там оставаме!
събитие някакво, гръбнака времеви прекършило,
и все се движиш, назад или напред,
в сбора от действия, наречен хаос, чакаш своя ред.
Да умреш, за да се преродиш
и нов опит да натрупаш, от живот пореден,
и все да се надяваш, че не е последен,
животи се редят до безкрайност,
зашити с тънки конци, нетрайност.
Различни формички време ни изграждат
и всеки ден ни мачкат или изглаждат,
по-лоши или по-добри ще ставаме,
вечно тук или там оставаме!
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Веске! Отново, згряваш като жарава. Магдалена радвам се, че съм те замислил, това е целта.
-
как ме трогна и замисли...хубав стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
