Jul 7, 2015, 8:09 AM

... 

  Poetry » Phylosophy
734 0 4
Потопена в кристално синята самота
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка
я обезцветяваше
и мълчанието ù крещеше
до невъзможност за повторно
проглеждане.
Боготвори се недостигнатото
отвъд алените очи
на аквамариненото утро. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Александрова All rights reserved.

Random works
: ??:??