Седнала съм на ръба на времето;
в тишината свършва лятото
с пламъка на догоряла свещ.
Странно колко много живи твари
пъплят и се гонят сред листата
на умиращите клони.
Седнала съм на ръба на гроба му;
чакам да увехне цветето във вазата,
за да сложа ново.
Публикувано в Литературен свят бр. 29 май 2011
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up