* * *

Jul 26, 2008, 9:16 PM

Poetry » Other

718 0 5

Малки червени ягоди
в очите на вечерта
и синьо
по инертното тик-так на часовника.
Пътят е въже,
което разплита вятъра
във всяка мисъл и посока.
Избърсани чувства
редят пасианси
до празната ниша на времето.
Оставям болезненото сричане,
за да прегърна индигово облаче ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works