aramex70 (Росица Илиева)
35 110
Jul 26, 2008, 9:16 PM

* * * 

  Poetry » Other
642 0 5

Малки червени ягоди

в очите на вечерта

и синьо

по инертното тик-так на часовника.

Пътят е въже,

което разплита вятъра

във всяка мисъл и посока.

Избърсани чувства

редят пасианси

до празната ниша на времето.

Оставям болезненото сричане,

за да прегърна индигово облаче

и да поплача.

© Росица Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??