***

Aug 29, 2015, 7:26 PM

Poetry » Other

379 0 0

Една жена
в дъжда вървеше
и със стъпки плахи
сълзите на небето
заобикаляше.
И пътят някак просветляваше
от добротата ù,
дискретно премълчавана.
Какво от туй,
че пусто бе на улицата?
В чадъра
своите криле откриваше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works