Два часа сън... Умората тежка
бърчи чело, подвива краката.
Вена тупка бегом на прибежки...
Сън тревожен, болезнено кратък.
Толкова, Докторе... Два часа сън.
Първо - дългът, умората - после.
Две линейки неистово вият отвън...
Тичай, Докторе! С теб тича и Господ.
Още две стъпала... А Господ до тебе
разчиства ти пътя, отваря врати.
И те кръсти смирено, защото си гневен,
че в ръцете на тия още маска дими.