В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,

                         по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.

                         Шасито старо на количка бебешка тя бута,

                         той смело скача в кофите за смет.

                         Пластмасови шишета празни, светлосини,

                         с марков етикет, от вино, от вода или оцет…

                         И после във чувала от зебло натъпкани,

                         за днес нормата им вече е почти на шест…

                         Два хляба, цигари люти и бутилка със ракия,

                         а може би и малко плодове…

                         Дали ще им остане за буквар и цветнички моливи,

                         тя дъщерята през септември в първи клас нали ще е.

                         И тeз, Кирила, Методи и Наума,

                         дали ще ги познава занапред.

                         Или ръцете малки, много мръсни, ще се ровят

                         тъй както татко, тъй както от години също мама,

                         в препълнените, щедри градски кофи смет…

                         27.05.2013                         Любомир Николов