В пъпка на роза затворих горчивия смях,
който понякога като градушка посича –
колко невинни мечти като пух разпилях.
Плува в сълзите ми образ на малко момиче.
Още пресичам в съня си онази река,
дето бучи и разделя ума от сърцето.
Искам греха от душата си да съблека,
да я изчистя от всичките болки проклети,
за да премина оттатък на другия бряг,
с цъфнали рози и ириси сини опасан,
да ме погали на детството полъха благ.
И да си спомня, че този живот е прекрасен!