Ще продължи ли да ме наказва съдбата?

Да надбягва в сънищата ми диви,  черни коне?

Жестоки, красиви,  силни  и неукротими,

като теб...

Бягаш... бягаш от мен?!

Надбягваш се с вятъра,

знам това.

Всеки път, когато  усетиш оковите на любовта ми,

изчезваш...

стопяваш се в сянка.

За да се предпазиш?!

За  да се контролираш?!

За да ме прилъжеш?!

После се завръщаш,

с онази усмивка,

която стапя ледовете във мене.

Приласкаваш ме в силните си ръце.

Изгубвам се под  тежестта на тялото ти.

Аз също бягам от тебе, любими!

Но колкото и да се стремя друг да има до мене,

толкова по-силно те искам.

Не ме лъжи никога!

Не си ме лъгал...

Не ме наранявай никога!

Не си го правил...

Не можеш ли да бъдеш мой?!

Да откраднем отново на безвремието щастието.

Да потънем в солени  прегръдки...

и да спрем вятъра...

Можем...

всичко, когато сме заедно.

Затова  те е страх.

Омайваш се от моята сила.

По-силен си до мене.

Не можеш да  спреш да ме обичаш.

Не можеш да спреш да се връщаш.

Аз съм онази чаровница скрита,

която краде те...

и спира дъха ти...

държи в ръцете си мъжкото его...

и продължава търпеливо да чака.