Oct 1, 2010, 3:07 PM

* * * 

  Poetry » Landscape
593 0 1

 

Откраднах сутрешни лъчи

и се надявам, не ми се сърди слънцето.

Безсрамно, оставих сто мъгли

и поисках за мене само утрото.

 

Откраднах цветовете на дъгата,

в замяна подарих ù сивота.

Тя тъжно избледня и се разплака,

но ще ù ги върна, обещавам.

 

 

Някои ме наричат егоист.

Аз се наричам просто зима.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??