Aug 30, 2009, 11:59 AM

* * * 

  Poetry » Other
551 0 2

Смъртта

 

Идва смъртта със черно покривало.

Идва за теб сега.

За нея вече времето е спряло,

върви самотна във нощта.

 

Нашепва ти със глас студен,

от вековете изморен.

За нея си човек пореден -

ни пръв, ни последен.

 

Има само празнота в сърцето,

разраснала се с векове.

Върви само напред, но

и на нея ù се ще да спре.

 

Тя не мрази, не обича.

Тя за вечност ти се врича.

Няма титуляри,

те вече са измряли.

© Зорница Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??