* * *

Aug 30, 2009, 11:59 AM

Poetry » Other

648 0 2

Смъртта
Идва смъртта със черно покривало.
Идва за теб сега.
За нея вече времето е спряло,
върви самотна във нощта.
Нашепва ти със глас студен,
от вековете изморен.
За нея си човек пореден -
ни пръв, ни последен.
Има само празнота в сърцето,
разраснала се с векове.
Върви само напред, но ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works