* * *

Aug 14, 2008, 8:18 PM

Poetry

622 0 1

Малко небе възникнало, за да уплаши.
Ние излизаме от своите дупки.
Крещим.
Не различаваме плътта.
Свръхчовешки смехове.
Хармоничните отрязъци светлина
чупят времето.
Подобно на мелодия.
Като какавиди в клоните
увиваме нещо,
а то се изплъзва.
С всяка секунда по-слаби, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works