Кой ти даде право
мойто сърце, мъжко и кораво,
да размекнеш като кал
и да го оставиш ти без жал?
Думи, приказки лъжливи.
Уж бяхме двама с теб щастливи.
Каза ми, че моя ще си ти.
До края на света. Завинаги.
Гледахме се аз и ти, очи в очи.
Обаче ти изричаше глупости, лъжи.
"Ще те обичам аз без край!"
Е, оказа се, че има край. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up