****
Като камък на шия
увисва вината
и тръгвам надолу
в океан от сълзи...
Отдавна се боря
за глътка надежда,
но сива тъга обвива нозете ми,
завързва ръцете ми,
запушва устата ми...
И няма спасение -
присъдата ми е прочетена -
осъдена на безнадежност!!!
© Анета Русева All rights reserved.