Не съм дошъл зарад теб, родино моя,
а за това, че Бог поиска тук да живея.
За мъка човешка дори и за злия
избрах за тях да страдам и милея.

И бедняк готов съм да стана,
и войн с буйна кръв дори.
И на непознат ще излекувам неизлечима рана
с непрестанна молитва и поройни сълзи.

И на просяка ще подам ръка,
погледнал в безнадеждните му очи.
И надежда и утеха аз ще бъда
за изпепелените му, погубени мечти.

Туй е съдбата моя,
погледни ме, родино моя.
За теб или за хората дойдох на таз земя,
зарад глупавия, добрия или злодея?

Прости, че те упреквам сега,
виновна си без вина.
Може би и ти не искаше да бъдеш родина
на хора, изгубили сърце и душа.