* * *

Nov 15, 2007, 9:42 PM

Poetry » Love

1037 0 3

Може би тя е все още жива,

свободна като самодива

и чака някое сърце да трепне и да я призове

и тя да огрее пътя му с мечти.

В слънчев пролетен ден

едно сърце в самота бе заспало,

да се събуди от мрачния сън то бе успяло.

Почувства болка от стара рана,

причинена от стара изневяра,

потънала във вечна забрава.

Любовта докосна с божествени ръце

и вдъхна живот в разбитото сърце.

То трепна, оживя и наново откри света...

Please sign in with your account so you can comment and vote.