***

Nov 27, 2012, 10:59 AM

Poetry » Love

408 0 0

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,
нуждая се от бездни, бездънни пещери,
там във влага, студ и кал, под тонове скали,
дълбоко да оставя спомена за нейните очи.
После да се върна друг и ледено студен,
да посрещна весел следващия ден,
щастлив, че съм оцелял, че още съм жив,
да забравя този порив толкова красив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works