Пет века страшни, черни са били -
народа наший никой не е тачел,
времена коварни, турците - жестоки, зли,
вериги и окови българският роб е влачел...
Страх в сърцата и душите,
крясък, болка, скръб,
на кого изболи му очите,
друг лежи във кърви посред боя груб...
Детски плач във въздуха застива,
въздух петвековен, застоял и омърсен,
и тези майчини сълзи, дет се изливат
като дъжд пороен върху син от сабя повален... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up