Триста дяволи. Не ме обичай. Нищо ангелско няма в мен. Вещица съм. Не отричам. Заклеймяват ме всеки божи ден. Но нима искаш да съм безгрешна? Бялото не е моя цвят. Лоша съм и така предпазвам, от ужаси мен и моя свят. Какво, не се страхуваш? Върви си. Аз не съм за теб жена. Оставам след себе си болка. Иди си. Искам да те предпазя от самота. Знам, че си силен. Герой си. Но не идвай към тъмното. А бягай оттам. Аз нямам нужда да ме спасяват. Не съм изпаднала в беда. Не съм Евридика и не се нуждая, не искам и ти да си Орфей. Страхувай се панически и бягай и стискай сърцето за да оцелей. Защото аз ще те примамя, със свойте изкусни думи и дела. Ще те стопля с дъха си и ще те изоставя, както и мен са ме оставяли сама. Да отмъщавам ли?!? Не, не искам. Това не е някаква игра. Не допускам до себе си никой, за да не ми потъпче любовта. Триста дяволи. Върви си. Защото аз нямам сили за това. Любовта ми блика и копнея, за първи път да се почувствам жена.
"Лоша съм и така предпазвам,
от ужаси мен и моя свят."
...
Не го ли правим всички понякога, но за злини ела се мери със самия дявол,т.е. с мен (шегичка)(а може би не) Красиво написан стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.