Стоях и гледах образът ти смътен
и ножове се забиваха във мен,
мигът на щастието, стъклен,
се счупи в онзи черен ден...
Разяждаш в мене свободата,
от нея не остана и перце,
и скитам се из нищетата,
изпълваща раненото сърце...
Така жестоко ти погуби,
пламъка във моите очи,
тъгата във сърцето ми събуди
и не вярвам нявга да заспи... ...