Странно нещо е животът!

Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.

Ту студен като късче лед от тъмната забрава.

Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,

рисувайки  съвършеността с багри съдбоносни.

Ала случва се сред тези нежни багри

да има капчица тъга,

 преплетена с любовта и една мечта.

И аз имах си мечта!

Мечта за съвършената жена.

Някои биха казали, че загубил съм си аз ума

и такова нещо няма връзка с действителността.

Но аз видях с очите си ангелчето от съня 

и знам, че тя струва си всяка жертва на света.

Дори да загубя себе си в нощта и да потъна в сивота!

И точно нея най-силно аз желая, гледайки към пълната луна.

И един въпрос недаващ мира на съня.

Ти ли си моята съдба?!