Не я събуждай принце, нека спи...
Под миглите ѝ студ и дъжд живеят.
В един предишен свят ги приюти,
отвори ли очи – ще те залеят.
Обичай я красива в този сън,
притихнала, далечна и незрима.
Представяй си смехът ѝ – нежен звън
от сто камбанки, песен на авлига.
За нея няма вече път назад.
Един-единствен спомен ѝ е къща.
Прегърна го отдавна и заспа.
Едва ли някога ще бъде същата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up