Смирена
По пътя си вървях, с надежди го застилах,
забравила за теб, в мечтите се улисах,
но с тежки канари ти пътя ми засипа,
стояща там сред тях, зловещо се усмихна.
По пътя си вървях, загубила посока,
от моя слънчев свят остана мрак и болка,
надеждите - лъчи, без време ги затули,
а вейките - мечти, кат' вятър ги обрули.
По пътя си вървях и бързах, и не спирах,
но следваше ме ти, съзрях те как ме стигаш
и сетне двете с теб, безмълвно пак се спряхме, ...