Минават годините, ту бързо, ту бавно.

Сменят се хора, места.

А ние с тебе сме вече дървета

с кръгове на старостта.

И ден след ден

подат листата от клоните.

Сами сме в света.

А как желая в тези дни

да бъдеш моята усмивка,

погалила с любов лицето ми.

И в радоста, и в тъгата да си спирка,

където да намирам аз подслон.

До мен да бъдеш и когато

моята звезда угасва на небето.

И преди последният лист да се отрони,

да имаме с тебе общи спомени.

И после в прегръдка до камината,

понесени назад в времето,

да си спомняме спокойни за дните,

в които с тебе се намерихме.