38 навън
Подострям от рани мислите си,
чупя молива, който рисува теб.
Тези очи и ръце не са истински
и гласът ти заченат е в мен.
Грешно обичам не тебе, беглеца,
а нарисуван от чувствата мъж.
Пари от страст безплътна идеята,
непорочно те любя в мъчителен сън.
Аз съм девата и чакам зачатие,
любовта ми е храмов олтар.
Ти си плодът на бяло проклятие, ...