Ето, днес съм тук, на края на света -
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена,
двеста крачки по на север - сламена колиба.
На сламения покрив морски птици виеха гнезда,
залезът, а после се роди луна,
сякаш от утробата на морската стихия.