Болката е перманентно състояние
в душите на измъчените хора.
Всяко действие е изтезание,
всяка мисъл носи им умора.
Рутината ги убива бавно.
Трудът изглежда безпредметен.
Не желаят да умират славно,
а животът им да бъде достолепен.
А кой донесе мъка във сърцата
на толкова душици изтерзани?
На старците, а и на децата.
От кого са всички изиграни?
От кого ли? От какво ли? - питат.
Ала отговор не ще намерят.
И не им остава друго да опитат,
освен достойно да живеят.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
По-важно е да живееш достойно, отколкото да те запомнят с недостойни дела.
Поздрав!