Стоя така пред образа на мрака.
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в
нищото от болка, започнал битката за теб.
Кървя и падам от раните на армия безбройна.
Армия от лъжи и измами, конница от страхове
и лидер със знака на цинизма.


И така стоя на колене пред мрака, безпомощен
и изтощен. Счупеният  щит от душата моя,
захвърлен настрани, а избития ми меч, забил се
в нищото, почти изчезва. Чакам търпеливо
последния замах да ме отведе далеч от тук.
Просвирва въздуха от сила, чувам боен рев,
затворил очи, чакам края. Но той не идва...


Стоя така във кърви пред образа на мрака.
Молейки с очи да сложи  гилотина върху мен
и да ме погуби. А той величествен се смее и ме
съди:
- Не ще ти дам таз награда, ще останеш тук
сред безчуствените твари, пълзи със тях, нека
те да те погубят.


И така стоя сред безчуствени неща.
Така завърши битката със твоята душа.