danda (Даниела)
358 1120
Feb 17, 2011, 4:32 PM

( . ) 

  Poetry
595 0 6

Нервираш ме до крайност
и ме разболяваш,
бездиханна съм
от твоите съмнения.
Във думите ми не,
в очите ми не вярваш,
а те не лъжат.
Не, не прося извинение!
Топя се като восък
от допира до смуглата ти кожа...
Влудяваш ме
и безгранично съм ти бясна,
защото ти си бряг -
мъглив, далечен, невъзможен,
а картата към теб
е стара
и съвсем неясна.
Завиждам ти!
Дори и себе си умело лъжеш,
че аз съм просто грешка,
пунктуална.
Прощавай!
Пропуснах точката да сложа...
Оставам длъжна,
че логиката ти обърках,
някак...
ирационално.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Oт подобно недоверие загубих и аз много ценен човек...
  • Утринен поздрав за всички момичета!
  • Дам, ...тази точка, много е ирационална и тя, да знаеш,
    дано не стане многоточие
    А може би, за теб... дано
  • Скъпа! Обичам те!!! Впечатляваш ме до крайност!!!
  • "...че логиката ти обърках,
    някак...
    ирационално."
    Това ми е любимата част.Може би, защото откривам и себе си в ирационалното.
  • може би правилно е заб(р)авена точката
    хубаво!
Random works
: ??:??