Зареяна в небесните звезди,
прегръщат ме безкрайни ширини,
съзрях мъниста - твоите очи,
проблясъци на искрени сълзи.
Въздух вдишах - бяла светлина,
окъпана от лъчиста топлина
и олеквам - литвам замечтано
наивна, проста и пак е омотано...
Изнизват се от времето годините,
отбулват се тайните на греховете,
засипани, със снегове от зимите,
лъсват на душата най-любимите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up