Помня усещането, когато косата ти минаваше през пръстите ми,
помня също и аромата по врата ти...
Това усещане все още влияе на мислите ми,
ти ми казваш „ За това виновна си си само ти”.
Играта ти горе-долу ме устройваше
и исках пак, и пак,
а ти сам ме настройваше
да се откажа, нагласил си бил вече своя сак.
Любовта ми към тебе я обичах,
може би трябваше още тогава всичко да ú дам.
Вече, като че ли закъснях -
останала е само пепел, няма го онзи наивен плам. ...