Уморено поглеждаш живота.
Толкова много пъти сгреши.
Не знаеш дали трябва да изпитваш тревога,
че всичко толкова бързо се подреди.
Откри скрито слънце вътре в теб,
затвори старата напоена страница,
но някак ти липсва миналият човек,
който носеше много чувства в прекалено малка раница.
Затваряйки очи, не можеш да изтриеш
момичето със самотното сърце
и дори сега не можеш да прикриеш
измореното от болка лице.
Слънцето огрява пътеката, по която стъпваш.
Някъде назад тишината блести.
Не си сигурна дали правилно постъпваш,
като оставяш миналото да си върви.
Но най-накрая се чувстваш освободена,
не смяташ да се предаваш сега.
Болката ти бе наградена
и е време да изпълниш своята мечта.
Време е да погледнеш света,
без да лъжеш,че всичко ще е наред.
Време е да направиш това,
което ще поведе другите напред.
© Моника Иванова All rights reserved.