Доверих ти се, беше отдавна -
в твоите шепи се сгуших ранена,
бе душата ми пуста и равна,
а животът ми - празна вселена.
По пътеката на мравките вървя
и стъпвам леко, леко,
тревата за да не събудя...
Долавям аромат на диви круши
и вдишвам, и издишвам,
и бавно приближавам залеза...
Внимавам много да не стъпча
някое малко, уплашено охлювче, ...