*****
Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям,
ще стопли лъч ръцете ми сковани.
Те дълго чакаха, уви да бъдеш там,
те дълго тръпнеха за твойте длани.
Потупвам се. Аз пак... забравих все натам.
Черешите цъфтят, а всъщност зима.
Не съм весталка, нито пазя огнен храм,
но мога да се закопавам жива.
И зная как да оцелявам все на кръст,
макар че безразсъдно ми се струва,
при все че всички сме направени от пръст
леглото ни в пръстта да се купува.
Потупвам се и хей, блести света навред!
Небето днес – отливка от олово,
а хората изплуват от мъглата – плет.
И аз изплувам... цялата отново.
Навярно ей сега ще плисне силен дъжд,
ще вярвам че от радост ме разплаква.
Дори за миг ще си представя, че е мъж
и може би ще пламна като факла.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления за поредното хубаво стихотворение, Силвия! Красив финал!
-
Благодаря Ви от сърце, Иржи и Цвете, че се спряхте и оставихте впечатленията си. Хубав и вдъхновен ден Ви желая! Благодаря за любими.
-
Истинска и въздействаща емоция! Много ми хареса, Силве🌹💖!
-
Защо ли в себе си изпитах някаква тъга, Силве...Но се надявам "да плисне оня дъжд, з а да си представя, че е мъж и аз ще пламна като факла..." Виж какви ги говоря, харесва ми много, а не зная как да го изразя....
-
Благодаря Ви много, Светле и Ангелче!
-
Невероятна си... 🌹
-
Благодаря ти много, Ангел!
-
Аплодисменти и Поздравления!!!
Прегръдки мила! -
Приятели, благодаря от сърце на всеки поотделно за толкова хубавите посещения. Марианче 🌹, Вале🌹, Наде🌹, Светле*🌹 и всички, които се спряха, изпращам Ви много любов.
-
Огън момиче си, Силве... Благодаря Ти!*
-
Разкош!
-
И зная как да оцелявам все на кръст,
макар че безразсъдно ми се струва,
при все че всички сме направени от пръст
леглото ни в пръстта да се купува. -
Благодаря ти, Мари 🌹! Радва ме присъствието ти.
Благодарности за любими. -
Приказно, с усещане за силна жена и решителна крачка към избраната посока. Такова усещане остави у мен прочита.
Поздравявам те, Силви!🌹 -
Благодаря Ви, Георги и Смут 🌹.
-
Силни сме, потупваме се сами, факли сме, пламваме и в дъжд... Потупването кому е нужно
Много хубав стих, Силве! -
Хареса ми.
И малко горчица - дижонска. Жените пламват като факла заради мъже, Данко вдигнал горящото си сърце да поведе хората.
Все е светлина... -
Благодаря Ви, Юри и Дени!
-
Чудесно е, Силве!
-
Много, много е хубаво!
-
Благодаря от сърце, Бени!❤
Благодаря за любими. -
Прекрасно е, Силве!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Слънчев и усмихнат ден!