Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям,
ще стопли лъч ръцете ми сковани.
Те дълго чакаха, уви да бъдеш там,
те дълго тръпнеха за твойте длани.
Потупвам се. Аз пак... забравих все натам.
Черешите цъфтят, а всъщност зима.
Не съм весталка, нито пазя огнен храм,
но мога да се закопавам жива. ...