eva_32 (Ева Корназова)
110 774
May 16, 2009, 1:10 PM

* * * 

  Poetry
669 0 6

Аз старите мечти натъпках в шкафа,

а някои даже хвърлих на боклука.

Надеждите самотно отлетяха,

обидени намерили пролука.

Но ето, вече чукат на вратата

надежди и мечти новородени.

Ще разигравам старият спектакъл,

приемайки ги всяка нощ във мене.

Виновната съм аз, че размечтах се.

Умът ми и душата ми са пълни

със семена от мисли нереални...

Но пак им давам шанс, за да покълнат.

Какво пък толкоз! В мене е градина

във розови надежди разцъфтяла.

А тази е най-важната причина

да бъда жива, истинска и цяла!

© Ева Корназова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И остани такава!
  • С пълни душа и ум по празника, Ева! Наздраве! В.Б.
  • Приемам това стихотворение като един от най-хубавите подаръци за рожденния ми ден(16.05.)! И аз бих могла да кажа същото за себе си! Браво за пореден път!
  • Жива, истинска и цяла! Мъдростта винаги е била в оптимизма, Ева, цитирам по памет, ала исках и да добавя нещо. Радвам се,че успяваш да засяваш хубавите семена в душата си, понеже другото е от Лукавия. Бъди! Ваше Благородие
  • хубаво, прочетох на един дъх!
  • по ника, по ника - та право при теб
    а така! оптимистичното звучене ти отива!
    много харесаааах!!!

    п.п. "Но пак ИМ давам шанс..."
Random works
: ??:??