Понякога взимай планинския хребет.
Вземи го със южния вятър, с мъглата!
Сложи го в картината с белия лебед
и с махване леко разсейвай тъгата.
Понякога взимай морето от думи.
Прости му тогава, когато е нямо!
Къпи се! Пази се от думи-акули!
Брегът е далече, морето голямо.
Понякога взимай и мен! Разходи ме!
Ще крачиме заедно в крак по Всемира.
А после лъжи! А после не спирай!
Небето ще плаче, сърцето ще спира.